-ín,

a suf 1. наставка, която образува умалителна форма на съществителни и прилагателни имена: pequeснn; много от тези производни са станали самостоятелни, като развиват собствено значение: botiquín, figurín; 2. прибавена към глаголи, образува съществителни и прилагателни имена, които посочват извършителя на дадено действие: bailarín, cantarín; 3. образува някои прилагателни, които изразяват принадлежност към народ: mallorquín от Майорка.